Краят на земята

КРАЯТ НА ЗЕМЯТА

Мария Роса Лохо

„Всички рано или късно достигаме до Финистере – до края на света, с който сме свикнали; на действителността вътре в нас или извън нас, която вярваме, че познаваме.“

Романът на Мария Роса Лохо е увлекателен начин да се потопим в пейзажа на аржентинската пампа, да се сближим с коренните индиански племена и неусетно да научим нещо от аржентинската история. Действието на романа се развива през 19-и век, когато сред множество войни със съседните държави, вътрешни конфликти и битки аржентинските провинции се консолидират и се създава основата на единната аржентинска нация.

В книгата паралелно се проследяват две сюжетни линии. Едната протича в Аржентина, а другата – в Лондон и в северната испанска провинция Галисия, като накрая разказът кулминира с обединяването на двете. В размирни времена сред дивата пампа или сред спокойствието на богатите лондонски домове героите на романа   преоткриват смисъла на живота и в търсене на собствената си идентичност разбират, че са по-силни, отколкото някога са вярвали.

През зимата на 1874 година Елизабет Армстронг, единствена дъщеря на заможен предприемач, получава първото писмо от нос Финистере – Краят на света, който се намира в испанската Галисия. Розалинд, която изпраща писмата, обещава да наруши упоритото мълчание, с което Оливър Армстронг винаги е обгръщал раждането на дъщеря му в Рио де ла Плата.

Писмата разказват за събития с четирийсетгодишна давност и за пътя от Буенос Айрес до Кордоба, свързал съдбите на Розалинд, Оливър Армстронг, актрисата Ана де Касерес и на изгнаника сред индианците, офицера единак Байгория, който ги взема в плен. Там Розалинд загубва съпруга си и детето, което носи в утробата, ала започва своя собствен „път към Финистере“ – метафора на границата, на крайната точка, в която заставаме лице в лице срещу непознатото и плашещото у самите нас. Елизабет, читателката на писмата, също поема по такъв път, който обаче води към нейния собствен произход.

За авторката:

Мария Роса Лохо e родена в Буенос Айрес през 1954 г.  Защитила е докторска степен по философия и литература в Университета на Буенос Айрес. Представлява Аржентина на международни панаири и конгреси и е член на журито в литературни конкурси. Има издадени над 15 книги с романи и разкази, както и три стихосбирки, носител е на няколко големи литературни награди.

Дъщеря на испански преселници след Гражданската война, М. Р. Лохо споделя, че родителите й са тъгували за родината си и не са прекъсвали връзката си с нея. В детството си авторката имала усещането, че живее във временно отечество, и едва по-късно успява да изгради самосъзнанието на аржентинка. Затова темата за имиграцията, за вписването в ново място, за скъсването с миналото и за повратностите на съдбата заема централно място в много от произведенията ѝ.