Елине Вере

ЕЛИНЕ ВЕРЕ

Луи Куперюс

„Елине Вере“ е виртуозно разказана история на млада жена, която сравняват с Анна Каренина, Ема Бовари и Ефи Брист. Романът е толкова популярен, че в Хага е издигнат паметник на Елине Вере!

Романът носи отличителните характеристики на натурализма –  героинята е нервозна, свръхчувствителна, психически нестабилна и гледа мрачно на живота. Акцентира се върху определящото значение на социалната среда, наследствеността и възпитанието, а съдбата се разглежда като непреодолима сила.

Дебютният роман на Луи Куперюс се превръща в най-четената му книга. Авторът се изявява като тънък психолог и познавач на човешката душа. С изключително майсторство пресъздава покъртителната история на Елине Вере и ни прави съпричастни към нейния стремеж към щастие и трагичната й неспособност да го задържи. Читателят съпреживява с дълбока емпатия драмата на младата жена и едновременно с това е възхитен от умението на автора да разкаже по най-правдоподобния и въздействащ начин градацията на психичното разстройство и неизбежния финал.

            Езикът на Куперюс заслужава специално внимание: дълги многопластови изречения, детайлно описани чувства, предмети и пейзажи, някъде разсипническо изобилие от прилагателни, а другаде – нарочни повторения…  В описанията на природните картини и домашната обстановка той не отстъпва на Толстой и сякаш обрисува с четка, а не с думи. Читателят почти физически чувства знойния летен ден в Хорзе, прохладата на Бялата яма и крайморската вечерна свежест на терасата в Схевенинген, дочува детска глъчка, смях и трополене от колелата на файтон, долавя аромати и вкусове…

Луи Куперюс (1863–1923) е един от класиците на модерната нидерландска литература. „Елине Вере“ е първият му и най-известен роман. Официално издаден в 1889 година, той е отпечатван като четиво с продължение в броевете на популярен вестник. Запазено е любопитно свидетелство за интереса на читателите към романа. На сутринта след публикуването на последната глава в конските трамваи дори непознати разговаряли оживено и се питали: „Разбрахте ли, че Елине е мъртва?“, и се вълнували сякаш обсъждат действителна личност.